Надежда Панайотова Слагам край

Блести снега, озарява нощта
Не докоснат от света
В самотно и бяло кралство
аз кралица съм сега

Приглася вятърът на моята душа
Бурята е в мен, не мога да я спра

Помни сега, бъди добра
Всичко друго оставам след това
На чувствата не ставай роб
И знам защо

Слагам край, слагам край
Не мога да продължа
Слагам край, слагам край
И затварям тази врата

Късно е. Няма как да спра
Викам бурята
Владея студа и не се боя

Отгоре вече виждам възможности безброй
А страхът не ме погубва. Знам, изборът е мой

Приключвам миналото тук
със нова сила, с мощен дух
От тази волна свобода — мечта

Слагам край, слагам край
Към небето сега летя
Слагам край, слагам край
В очите без сълза

Тук стоя. Не ще се спра
Викам бурята

Мощта ми с въздуха лети, няма край
Душата ми се влива в хлъзгавия, леден рай
Кристална мисъл в миг пронизва моя ден
Ще спра да бъда аз на миналото плен

Слагам край, слагам край
А утро изгрява в мен
Слагам край, слагам край
И чувствам се добре

Тук стоя. Няма как да спра
Викам бурята
Владея студа и не се боя